ПО-ВАЖНИ ТЕРМИНИ В ТРИБОЛОГИЯТА
ASTM – американска асоциация за тестване на материалите. Базово масло – основното масло, което се съдържа в смазката.
Вискозитет – това е най-важното физично свойство на маслата. То определя капацитета на натоварване на масления филм под действието на еласто- хидродинамични условия. Вискозитетът е мярка за вътрешното триене. Това определение е направено за Нютоновите флуиди, особено за минерални масла, въглеводороди и подобни течности, според DIN 51550. Повечето начини за измерване на вискозитета се базират на времето за изтичане на маслото през стандартен измервателен отвор. Вискозитетът трябва да е достатъчно висок, за да поддържа необходимия смазочен слой между зъбите на колелата в предавката при работни условия. Известно е, че с повишаване на вискозитета се повишава и дебелината на смазочния слой. Затова колкото е по-висок вискозитета на маслото, толкова по –ефективно е смазването на зъбната предавка. Вискозитетът намалява с повишение на температурата. Номиналният вискозитет на маслото е кинематичния такъв при 400С. Физично, вискозитета е съпротивата с която всеки съседен слой флуид се противопоставя на взаимното преместване. Наблюдава се разлика между динамичен вискозитет h и кинематичен вискозитет n. Вискозитетът се измерва при стандартна температура, която за индустриалните масла е 400С, като маслата се класифицират в 18 вискозитетни класа. Мерната единица за кинематичния вискозитет – m2/s и mm2/s.
Вискозитетни класове – съгласно стандартите ISO 3448 и DIN 51 519 са определени 18 класа на вискозитет от 2 до 1500 mm2/s при 40oС за стандартните течни лубриканти.
Вискозитетен клас; ISO |
Вискозитет [mm2/s] |
Мин. Макс. |
при 400С |
стойност стойност |
ISO VG 2 |
2,2 |
1,98 2,42 |
ISO VG 3 |
3,2 |
2,88 3,52 |
ISO VG 5 |
4,6 |
4,14 5,06 |
ISO VG 7 |
6,8 |
6,12 7,48 |
ISO VG 10 |
10 |
9,00 11,00 |
ISO VG 15 |
15 |
13,5 16,5 |
ISO VG 22 |
22 |
19,8 24,2 |
ISO VG 32 |
32 |
28,8 35,2 |
ISO VG 46 |
46 |
41,4 50,6 |
ISO VG 68 |
68 |
61,2 74,8 |
ISO VG 100 |
100 |
90,0 110,0 |
ISO VG 150 |
150 |
135 165 |
ISO VG 220 |
220 |
198 242 |
ISO VG 320 |
320 |
288 352 |
ISO VG 460 |
460 |
414 506 |
ISO VG 680 |
680 |
612 748 |
ISO VG 1000 |
1000 |
900 1100 |
ISO VG 1500 |
1500 |
1350 1650 |
Водоустойчивост – определя се съгласно DIN 51 807 (статичен тест). Той показва въздействието, което има дестилирана вода върху смазка в покой при различни температури. Втвърдител – една от съставките на смазките. Най-често използваните са метални сапуни (Li, Ca, Na и др.), както и полиуреа, тефлон и Mg Al силикатни съставки. Гел смазки – съдържат неорганичен или органичен втвърдител, съставен от финно диспергирани твърди частици. Те притежават способността да абсорбират върху порестата си повърхност масла. Гел смазките са подходящи за широк температурен интервал, високи скорости и налягания и са водоустойчиви. Детергенти – добавки, които емулгират окислените продукти, като ги задържат в суспензията и не им позволяват да се отложат на повърхността, която ще се лубрикира. Динамичен вискозитет – виж Вискозитет. Той се определя от кинематичния вискозитет и плътността на флиуда - h = n.r. . Мерна единица –Pa.s/ mPa.s. . Емулсия – дисперсна система, състояща се от две ограничено разтворими течности, напр. минерално масло и вода, като частиците на едната са равномерно разпределени в другата под формата на капки с размери от 1 до 50 mm. ЕР добавки – добавки за работа при изключително високи налягания. Те спомагат за намаляване на триенето и износването при много голямо натоварване. ЕР лубриканти – лубриканти
Инхибитор – добавка, забавяща определени химични реакции на лубрикантите. Влага се предимно за да се забави влошаването на качествата и корозията. Кинематичен вискозитет – виж Вискозитет Консистенция – дефинира се като устойчивостта на смазката да не бъде деформирана Лубрикант – смазващо вещество – масло, смазка, твърда смазка. Основни задачи: създаване на товароносим слой, намаляване на триенето и износването на повърхностите; защита от корозия; уплътняване; отвеждане на топлина и др. Лубриканти тип H 1- разпознати като физиологично безопасни, без миризма и вкус, специални лубриканти, удоволетворяващи изискванията на FDA 21 CFR 178.3570. В този случай е допустим инцидентен контакт с храни. Лубриканти тип H 2 – това са лубриканти без разрешен контакт с храна. Те могата да се използват като лубриканти, освобождаващи агенти или антикорозионен филм върху оборудване, машинни части или в затворени системи където няма възможност лубриканта да контактува с храна. Лубриканти тип H 3 /разтворими масла/ - тези продукти могат да се нанасят на куки, вагонетки и подобно оборудване за почистване и предпазване от корозия. Частите, който влизат в контакт с храна трябва да бъдат чисти . FDA – Американска администрация за храните и лекарства FDA 21 CFR 178.3570. - изискванията на Американска администрация на храните и лекарствата за лубриканти с инцидентен контакт с храна. Масла тип В – тъмни масла, съдържащи битум с добри свойства на сцепление съгласно DIN 51513. Масла тип CG – плъзгащи масла Масла тип С, СL, CLP – масла за циркулационно смазване съгласно DIN 51517T1/T2/T3. Масла тип К – машинни масла за хладилници DIN 51 503. Масла тип N – стандартни масла за смазване DIN 51 501. Масла тип T – масла за смазване и контрол на парни турбини DIN 51515 Т1. Масла тип V – масла за смазване на въздушни компресори DIN 51 506. Масла тип Z – масла за смазване на парни цилиндри DIN 51510. Масла за зъбни колела– смазващи масла за всички видове зъбни колела съгласно DIN 51509, 5151711/12/13 Минерални масла – нерафинирани масла от естествен произход и/или техни течни деривати Налягане, което предизвиква течение на материала – препоръчителното налягане, при което смазката непрекъснато тече от дюза. Това е мярка за консистенцията и течливостта на смазката. Определя се съгласно DIN 51805. NLGI клас – виж Пенетрация NSF организация – Международна, обществено здравна и безопасна компания, неправителствена организация – световен лидер в стандартната разработка, сертификация на продукти, образование и рисково управление за общественото здраве и безопасност – http://nsf.org/ Номинален вискозет – виж Вискозитет Пенетрация – мярка за определяне консистенцията на смазките. Определя се чрез дълбочината на проникване на стандартен конус в смазката за време 5 s. Измерва се в десети от мм. Плътност/Гъстота – Плътността на смазващите продукти се изразява в г/см3 при 150С. Плътността на минералните смазващи масла е r = 0,9 г/см3. Тя зависи от химичния състав на маслото. За масла с един и същ произход тя се повишава с вискозитета и намалява с повишение степента на пречистване. Работен вискозитет – кинематичния вискозитет на маслото при работната температура. Единицата е mm/s. Той може да се определи чрез диаграмата Вискозитет – Температура (студените масла са гъсти, топлите – по-редки). Работна пенетрация – това е консистенцията на смазка мостра при 250С, измерена като дълбочината на която е потънал стандартния конус, съгл. DIN ISO 2137. Разграничават се 6 NLGI класа: NLGI Работна пенетрация /0,1 mm/ 00 400 - 430 0 355 - 385 1 310 - 340 2 265 - 295 3 220 - 250 4 175 - 205 Синтетични масла – изкуствено създадени масла с цел подобряване на определени качества – висока термоустойчивост, ниска температура на втвърдяване, добра химическа устойчивост и др. Смазка – вещество, което намаля триенето и износването на две повърхности. Представлява смес от масло и втвърдител. Разграничават се следните типове смазки според втвърдителя:
- Смазка на база метален сапун (Na, Ca, Ba, Li и др.)
- Смазка на база неорганичен гелообразуващ агент или органичен втвърдител (несапунена)
- Смазка синтетична на база органичен или неорганичен втвърдител и синтетично масло
Смазки за зъбни колела – това са обикновено смазки на базата на Na сапун; лепкави, меки до полутечни смазки (NLGI 0 и 00) за зъбни колела и двигатели със зъбни редуктори. Способност за водна сепарация – способността на маслото да отделя вода. Определя се съгласно DIN 51589. Суспензия – това е груба дисперсна система в която твърдите частици на дисперсната фаза са с размер по-голям от 100 nm.
Таблица за съвместимост на лубрикантите
Втвърдител |
Ca сапун |
Ca комплекс сапун |
Li сапун |
Na сапун |
Гелове |
Ba комплекс сапун |
Al комплекс сапун |
Ca сапун |
|
+ |
+ |
- |
+ |
+ |
- |
Ca комплекс сапун |
+ |
|
+ |
- |
+ |
+ |
- |
Li сапун |
+ |
+ |
|
- |
+ |
+ |
- |
Na сапун |
- |
- |
- |
|
+ |
+ |
- |
Гелове |
+ |
+ |
+ |
+ |
|
+ |
- |
Ba комплекс сапун |
+ |
+ |
+ |
+ |
+ |
|
+ |
Al комплекс сапун |
- |
- |
- |
- |
- |
+ |
|
Температура/точка на втвърдяване – това е температурата при която маслото се втвърдява при определени условия. Тя е с около 2К до 5К по-ниска от температурата на изливане. Температура/точка на възпламеняване - това е най-ниската температура при определено налягане при която се образуват запалими пари, които образуват незапалима смес с въздуха. Температура/точка на изливане – това е най-ниската температура при която минералното масло запазва свята течливост. Температура/точка на запалване – това е най-ниската температура при определено налягане при която се образуват запалими пари, които горят непрекъснато в продължение на 5 сек: DIN ISO 2592. Температура/точка на кондензиране – температурата при която смазката, загряна при определени условия, преминава в течно състояние, изтича през стандартен измервателен отвор и капва на дъното на тубичката. Тест Емкор – тестване на корозионната защита на ролкови лагери във вода съгласно DIN 51802. Оценка от 0 до 5 (0 – няма корозия, 5 – много силна корозия). Тест за корозия на медта – метод за определяне активността на сярата в минерални масла (DIN 51 759) и в смазки (DIN 51 811) Тест с четирисачмена машина – лабораторен тест за измерване ефективността на лубрикантите в условия на контакт между 4 триещи се сферични повърхности. Тиксотропия – способността на смазките да стават по-меки при механично въздействие, като възвръщат първоночалната си консистенция при покой.
Фактор на скоростта (DN-стойност) DN-стойност представлява определеното количество смазка за лубрикиране в съответствие с максималната скорост на ролковите лагери. Това се отнася до сачмени лагери с дълбоки канали. DN-стойностите са определени от кинематичния вискозитет и основното поле за тестване DN = n x dm = mm/min dm – средноизчислен диаметър на лагера в мм n – работна скорост (rpm)
Характеристики – характеристиките на смазващото масло са: температура на възпламеняване; плътност; номинален вискозитет; температура на втвърдяване и данни за добавките. Смазките се определят чрез: вид на втвърдителя; вид и вискозитет на базовото масло; температура на кондензиране; работна пенетрация и добавки. Шпинделни масла – масла с нисък вискозитет от 10 до 90 mm2/s при 400С.
|